Блогът на Валентин Михалев

Уважаеми приятели,

Днес заминавам на поредният рейс, на поредният кораб, един 160 000 тонен танкер, на който ще живея и работя през следващите 180 дни.Това е моята професия, която ми дава много, но и ми отнема доста.Ще ми е доста мъчно за всички, с които общувам тук, в блогосферата, но дългът към семейството е преди всичко за мен, така че ...

Искам да кажа на всички, които ми идват на гости в блога, че ще публикувам и ще чета любимите си блогове винаги, когато имам достъп до интернет, но при всички случаи, няма да е толкова често, както сега.

Искам да пожелая на всички приятели едно весело и изпълнено с много положителни емоции лято, по малко време, прекарано зад компютрите и много щастливи мигове през летните отпуски.

Моля да не се обиждате, ако не успявам да отговоря, на някои от коментарите, защото през повечето време ще блогвам през e-mail и няма да мога отварям блога си, за да виждам вашите реакции, но със сигурност, когато успея да прочета вашите коментари, ще им отговоря.

Благодаря на всички, които четат и коментират под моите публикации.

Очаквайте нови и интересни истории от далечни и екзотични страни.Утре ще бъда в Сингапур и когато успея да се добера до мрежата, ще ви разкажа, как преминава едно дълго и уморително пътуване до перлата на Малайзия.

До скоро и успех на всички

Ако ви харесва абонирайте се

Посвещава се на любимият ми дядо.



Петелът оповести зората с мощния си глас.Небето все още бе покрито с пелената на нощта, ала прозорците на селските къщи бавно запремигаха с мъждива светлина.Селото бавно се пробуждаше.

Добрин отвори клепачи и тежко въздъхна.Още една безсънна нощ.Болката ставаше все по-силна, душеше го.Не можеше да преглъща...Изкашли се немощно...

– Добре ли си? – съпругата му Стоянка бързо се надигна от леглото си.Отдавна спяха на отделни легла.Така трябвало.От баба си така била научена.
– Нищо ми няма...Просто се задавих ...Лягай, още е рано...
– Да ти донеса водичка, да пийнеш...
– Не искам...лягай си ти казвам...ако ми трябва нещо, ще ти кажа...спи сега...

Добрин се обърна към прозореца и се вгледа в небето.Колко ли утрини ще може да посрещне още? Нямаше да може да издържи още много...Не можеше да се храни...Всяка глътка му причиняваше нечовешка болка...Ех, да можеше да дочака Георги да се върне...Да си вземе сбогом с любимия син...Само това искаше.Не се страхува да умре...Живя добре...Честно и достойно...Няма от какво да се срамува...Е, можеше да се порадва на правнуци, ама нейсе...Друго е решил Владиката...иска ме горе, при него...Ех, само да можеше да дочака Георги, да се върне...Да го прегърне за последно...

Светлината на деня бавно пълзеше по тавана на одаята.Леглото на Стоянка изскърца и тя бавно се изправи.Обърна се към вощеницата на стената и затвори очи.Шепнеше молитвата си, а от очите и капеха сълзи.Остана така около пет минути, след това излезе на двора.

Животните, усетили своята стопанка се раздвижиха в сарая.Стоянка плисна няколко шепи вода на лицето си, подсуши се със снежнобелия пешкир, който висеше до мивката под навеса и започна да храни животните.Обичаше да им говори, а те вървяха след нея .

– Ах, милички мои, отива си стопанина на къщата, няма да дочака пролетта, да види вишните разцъфнали, да се порадва на сянката на ореха, да пие от сока на черешата...Няма да има живот тая къща без него...Няма...- силни ридания разтърсиха старата жена.Тя приседна на дръвника и обхвана главата си с ръце.Сълзите мокреха лицето и, а овцете бутаха главите си в скута и търсейки свежа тревичка...

В стаята, Добрин лежеше в леглото загледан в снимката на стената, на която двамата със Стоянка бяха застанали от двете страни на сина им Георги.Мили спомени изпълниха съзнанието на мъжа.Той се усмихна, въпреки болката, която изгаряше гърлото му.
От улицата се чу шум от приближаваща кола и сърцето на Добрин подскочи.Той зачака с трепет да чуе характерното скърцане на вратника.Притаи дъх.Колата спря пред къщата и той ясно чу как някой захлопна вратите.После вратника изскърца и секунди след това на вратата в стаята се показа стройната фигура на Георги.

– Тате...- Георги пристъпи към леглото, наклони се над баща си и нежно го целуна.Старецът трепереше от вълнение. – Как си тате?...
– Сине, ти дойде...успя...кога пристигна...от къде идеш?...
– Направо от летището идвам тате...Съжалявам нямаше как да дойда по-рано...Когато получих телеграмата бяхме в океана...Трябваше да чакам следващото пристанище...Но сега съм тук...Всичко ще е наред...Ще намерим най-добрите лекари...Ще те лекуваме...Всичко ще е наред...Обещавам...Обещавам...- сълзите бликнаха от очите на младия човек.
– Недей сине, недей...важното е, че си тук сега...това е най-важното...
Стоянка влезе в стаята и се хвърли в обятията на сина си.Не можеше да каже нищо.Просто зарови главата си в силните гърди на сина си, търсейки утеха и защита.Георги галеше нежно главата на майка си и тихо и говореше.

Денят мина в разговори и разкази за минали години, спомените помагаха на семейството да се справи с мъката, която терзаеше сърцата им.Добрин се усмихваше и не откъсваше поглед от сина си.Гордееше с него.Винаги се е гордял.Той беше смисълът на живота му, изпълнен с много труд и лишения.Беше щастлив, че Георги бе достоен син и човек.

Денят премина неусетно.Беше време за вечеря.Добрин повика сина си и му каза да седне до леглото му.

– Трябва да ти кажа нещо, сине.Не е съвет, по-скоро е опит...нещо, което съм научил от годините преживяни на тази земя...- Добрин леко се прокашля, като лицето му се сбръчка от болка.Георги извърна глава за да не гледа страданието на баща си – Млад си още, живота е пред теб и съм убеден, че ще го изживееш достойно, затова няма да те уча какво да правиш.Това, което искам да запомниш е, че ще има моменти, в които ще ти е много трудно, ще чувстваш, че света се срива върху теб и ще те боли, за теб, за хората, които обичаш, за всичко, което ти е скъпо.В такива моменти помни само едно:
„И това ще премине”, защото нищо не е вечно в този живот, нито усмивката, нито сълзата, но всяко едно нещо притежава своето очарование и щом Бог ни го е дал, трябва да го приемем и да го живеем с ясното съзнание, че ще премине и ще отстъпи място на нещо ново...Това е...

Георги погледна баща си и видя как едно особено спокойствие завладя стария човек.Влажните му очи се усмихваха, а лицето му излъчваше ведрина и умиротворение.Той взе в дланите си грубата бащина ръка и я целуна нежно.Седна на пода и положи главата си на крайчица на леглото, както обичаше да прави още от дете.
Добрин погали главата на сина си, обърна глава към прозореца и се загледа в потъмняващото небе.Усмихна се, затвори очи и каза кратка молитва.Беше готов.

край

Ако ви харесва абонирайте се

Този постинг е отговор на мой приятел, който ме помоли да му предложа интересни блогове.Реших да ви посоча няколко блога, които редовно посещавам, поради таланта на авторите да поднасят информация по един особено приятен начин.

Ще ги категоризирам условно, защото независимо от темата на блога им, те се отличават според мен с един особен стил и качество на публикациите.Много бих искал да ги посетите и да изкажете мнението си за тях.
Ако някой от моите приятели не видят блога си в този списък, това съвсем не означава, че не харесвам техните блогове, не, просто ще ми отнеме дни, да поставя линкове към всички тези, които харесвам, но ще се опитам да поставя, колкото се може повече, дано не пропусна някого.Все пак наблюдавам повече от 200 блога и ще ми е трудно да опиша всички.
И така, ще започна с политическите блогове, тези, които ще опиша по-долу ми харесват, защото имат много специфичен стил и предлагат интересни тълкования.

1.Блогът на Васил Даков – този блог не е само за политика, има много и прекрасни статии, които ще ви накарат да четете с интерес.Авторът е изключително ерудиран и начетен и притежава изключителен талант за подбиране на интересни теми.Искрено ви го препоръчвам.Добавете го в блогрола си, защото си заслужава.
2.Блогът на Ваня Панайотова(Свободинки) – винаги актуална и много атрактивна.С подчертано десни възгледи, тя може да направи една обикновена новина да изглежда като сюжет за многотомен роман.Блог, който можете да четете ежедневно.
3.Блогът на Павел Николов – Един много интелегентен, заслужаващ уважение българин, обучаващ нашите деца на изкуството да владеят употребата на българския език.Съпричастен към събитията в страната.Владее едно особено качество да влива оптимизъм и вяра в бъдещето.Никога не би ви омръзнал.
4.СъПерник.com- Един млад човек от Перник, който е решил да промени света, около себе си с активното си участие в политиката.Интересен, остроумен и уверен.
5.Наръчник по Демокрация – Интересна гледна точка на събитията в страната.

Поезия
1.Блогът на Георги Пехливанов „Песъчинки”- по мое мнение един доста талантлив автор, заслужаващ вашето внимание
2.CHOLEOVA – стихове и още нещо.
3.LA LOCA – едно място, на което ще получите истинска наслада
4.Мое Мечтание – стихове , които не пропускам да прочета
5.Усещане за вечност , на Антоанета Иванова-Jackie – не коментирам, просто го посетете и се наслаждавайте.
6.Блогът на Чарли

Други
1.Всичколандия
2Шматкология
3.Чудене
4.Хрумки,раздумки,рошави мисли
5Свободно творчество
6.Свободата Санчо...
7.Пост-скриптум инфо
8.Блогът на Огнян Исаев
9.Не вярвай в чудесата, разчитай на тях
10.Епистоларни напъни и още нещо.
11.Joro Pentagram
12.Личният блог на Велян Стайков
13.Блогът на Надя
Това СЪВСЕМ НЕ са всички интересни блогове, които посещавам.Останалите можете да видите в профила ми.Скоро ще ви предложа и няколко стравнително нови блога, които също доста харесвам.

Ако ви харесва абонирайте се

Пиша този постинг, само защото ми е доста интересно, това, което ми се случи преди няколко дни и искам да го споделя с вас, тези, които четете блога ми, не защото очаквате да задоволите някакви специфични нужди, а защото ви е приятно.

Както повечето блогъри и аз съм използвал платформата на блог.бг преди да си направя блог в blogger.com.Имах профил, който просъществува около две години, след което си направих този.

Качих си старите писания тук и започнах да публикувам нови.Три месеца по-късно имам доста приятели , чиито блогове чета и коментирам, когато имам възможност да го правя.

Преди няколко дни, получих странен мейл от блогър, когото мога да кажа, че уважавам, няма да споменавам името на блога му, за да не ме обвини в нещо, с който ме уведоми, че ще спре да следва блога ми, понеже това, което публикувам вече не му е интересно.Разбира се, останах изненадан, не за това, че човека не изпитва интерес към това, което пиша, а от начина, по който информацията ми бе поднесена.

Не бих твърдил, че зная точно какво предизвика тази реакция в този човек, но мисля че се досещам.Имаше един период, в който бях обвинен, че гоня популярност и посещаемост на блога си, че засягам определени теми, за да привлека повече посетители и т.н.,което приех с искрено учудване, защото не разбирам какво лошо има в това.Само че, същият този човек, който твърди, меко казано странни неща, за блогването като цяло, лека полека напълни блога си с притурки, които имат за цел само едно – популярност.

Винаги съм казвал истината в очите, никога не съм се криел зад високопарни призиви и гръмки думи, така че искам да отговоря на уважаемия от мен блогър така:

Не се срамувам от нито една дума казана или написана от мен.Пиша това, което съм видял, чул или усетил около мен.Човек се променя, както се променя всичко, около него.Ако преди две години съм писал тъжни и мрачни неща, то е било защото съм имал нужда да го правя, а ако днес пиша за неща, които са различни, това съвсем не означава, че искам да измамя някого в неговите очаквания.

Блога не ми носи никакви приходи, та да се захласвам от фиктивни класации, е меко казано глупаво.Не казвам обаче, че да имаш 1000 уникални посещения не е приятно, напротив изпитвам удоволствие.

А който не желае да бъде посещаван, има опция за затваряне на блога за определен кръг посетители.
Успех , бъдете искрени със себе си, след което се опитайте да бъдете искрени и със другите.

Ако ви харесва абонирайте се

Модата, защо е толкова привлекателна и толкова важна за определени среди от нашето общество?Замисляли ли сте се някога? Защо толкова хора са готови да харчат цели състояния за да притежават последните модели на известните дизайнери? Защо?

Модата винаги е обслужвала тези, които са можели да си я позволят.Няма мода за масовия потребител, модата за това е мода, защото създава продукти,които да отличават едно общество от друго.Модата е способ, способ за създаване на общества, общества от личности.Никой не иска да бъде объркан с някого другиго. Никой не иска да бъде игнориран.Обличайки дреха, която струва повече от годишния бюджет на една малка фирма не е кокетство, не е начин да задоволиш манията си за величие, не, това е начин да се причислиш към определено „племе”, по този начин заявяваш, аз съм един от вас, аз съм тук и следвам правилата каквото и да ми струва това.

Наивно е да се мисли, че модата е изкуство.Модата е занаят.Занаят, който създава продукти,необходими и не чак толкова за определени прослойки .Това, че сте готови да платите милиони, съвсем не причислява този занаят към изкуствата.

Модата е необходима точно толкова, колкото силно е вашето желание да се причислите към някаква категория, общество или малка група, и тъй-като това желание у хората е генетично заложено, то криза в този бранш едва ли някога ще настъпи.

Ако ви харесва абонирайте се